Начало!

Фотографията е емоция.Макар и аматьор всеки хванал в ръце фотоапарат засилва усещането за удовлетворение, щастие и ненасилствена усмивка.Разглеждането на снимки и намирането на наша частица някъде измежду цветовете,преплитането на наюанси и сюжети - също носи емоционален заряд.Снимането е момент , в който влагаме позитивността си и разпръскваме устремеността към улавянето на точно онзи момент, който винаги сме гонили.

Спомням си как тичах из полетата на Пирин , гонейки една синя пеперуда и опитвайки се да уловя точния момент.Онзи, който аз желая да видят другите, онзи в който пепрудата е най-синя и слънцето я прави безвъздушна.Успях.Точно този момент ми донесе наслада, умиротворение и доволство.Снимките не са само запечатан спомен, култивирана емоция или приклещена поза.Те са нюанс на времето, в който проследяваме настроенията си , стремежите и мечтите дори.Има дни , в които ми се иска да нащракам сто снимки само на небето или на малката схлупена къщурка срещу нас ,която отстоява полагащото й се място до високоте и сиви калкани.Има дни , в които не знам къде е фотоапаратът и усещам себе си в паника.Липсва ми.Дори и да не снимам, искам да е до мен.Има и моменти, в които се обвинявам, че съм изпитала чувство на срам , да извадя малката си джажда и да запечатам нечия усмивка, сблъсък на поколения или сивота.Поглеждайки през лещата трябва да знаем какво искаме да видим и то да бъде наше ,хваното, но не е затворено в призмата на желанията ни.То трябва да бъде споделено,видяно,усетено,намерено и докоснато,свободно.Това е смисълът на Ние снимаме.Споделянето.На личното,чуждото,на видяното през нашите и чуждите очи.Не случайно поставям началото на този проект със снимка от сайта Изгубена България.Никой не може да се изгуби в историята-благодарение на точно тези моменти.

Благодаря на Екипа за доверието,което имат спрямо моята скромна личност и ентусиазма ,с който приеха идеята.Ние снимаме започва.  Сега!

снимка: Изгубена България 1970-1980 /1322/