Началото

След като вече си поговорихме за стрийт- фотографията и някои тънкости при използването на този стил, е редно и да споменем откъде тръгва началото й. Ще подплътя статията и с още подбрани снимки.

И така- в началото бе....

На четвърти август 2004 год. , седмица преди деветдесет и шестия си рожден ден, почива Анри Картие-Бресон, един от най-големите фотографи на двадесети век. Той започва да снима през 1923; заниманията му с фотожурналистика водят до създаването на фотожурналистическата агенция “Магнум” , заедно с военния фотограф Робърт Капа през 1937. Самият Картие-Бресон преживява Втората Световна Война не като фотограф, а като обикновен войник. През 1940 попада в германски плен; три години по-късно, след два неуспешни опита за бягство, той успява да се освободи и се присъединява към френската съпротива. Благодарение на неприязънта му към вестниците, за живота му след войната се знаят със сигурност само датите на изложбите му. Станал известен като “човекът с ‘Лайка’-та”, Картие-Бресон превръща фотографията в особен начин на виждане. Той снима “решаващия момент”, момента, в който една ежедневна сцена или обикновено движение се превръща в образ със загадъчно значение. Изкуството на Картие-Бресон се състои, по собствените му думи, в това да показва красотата на нещата такива, каквито са. Създаденият от него стил бива наречен “улична фотография”. Може би няма професионален фотограф, който да снима с толкова проста екипировка: до края на живота си той се осланя само на своята тридесет и пет милиметрова “Лайка”. Картие-Бресон нарича този фотоапарат продължение на окото си. И наистина, неговите снимки са прости като поглед – към сдържаната красота на нещата, които се случват незабелязано.

Легендарният фотограф е снимал за списанията "Лайф", "Вог" и "Харпърс базар", а работата му вдъхновява поколения. Превърнал се още приживе във френско национално богатство, той не обичал да се показва и да дава интервюта.

Независимо дали снима членове на френската съпротива, информатори на Гестапо през Втората световна война, падането на Пекин в ръцете на китайските комунисти, убийството на Махатма Ганди или кинознаменитости, Картие-Бресон винаги успява да е на правилното място в правилния момент...
-"Във фотографията трябва да си бърз, бърз, бърз и пак бърз. Като хищно животно и плячка" - казваше той.

Не само скоростта обаче е ключова за успеха му. Неговите снимки, са пълни с живот, цвят и сенки, богати на геометрични форми и намеци за любовта му към сюрреализма. Може би затова се наричаше художник на сърцето, което никога не се разтуптява по команда, а фотоапарата си - продължение на окото. Нито една от снимките му не е планирана. Нито една не е постановка. Всяка от тях е уловила някаква лична драма, някакъв изключителен миг.

"Решаващият момент" е озаглавена автобиографичната му книга, в която изповядва, че най-малкото нещо може да се окаже най-великият фотографски обект и описва патентованата си фраза като: спонтанно припознаване, част от секундата, част от значимостта на едно събитие, точна организация от форми, която придава на събитието неговото точно внушение.
Две снимки на Бресон:

India. 1950. Tamil Nadu. Madura:

Paris. Pont des Arts. 1946. Jean-Paul Sartre, left, with architect Jean Pouillon:

А сега и още улична фотография от чужди автори фотолюбители, изнамерени от чуждестранни сайтове и блогове: