Ян Саудек- между усмивката на ангела и кикота на сатаната

Рядко правя посвещения, но винаги е от сърце. Този си пост, старателно писан и събиран, посвещавам на човек, който чувствам близък и от когото се възхищавам- Вал- за тебе с елегантен поклон :) . Възможно е малко да съм се пооляла с фотографиите, но така става при посвещения:)))

За разлика от самотника Иржи Стах, съгражданина му- Ян Саудек / роден през 1935 год., 13 май, в Прага/ е известен отдавна- неизменно скандален и шокиращ. Животът му е драматичен- през Втората световна война почти цялото му семейство загива в концентрационен лагер. Самият той и брат му/ негов близнак/- Карел са затворени в детски концлагер близо до полската граница.

В странната си автобиография, напомняща извадки от дневник, той пише:
"1944 - Видях хора да умират. Край пътя, в полето, застреляни. Понякога краката
им още се гърчеха, като във филм... Гледах ги дълго и прилежно, така както гледа детето. Изглеждат като от восък или от гипс.
1945- На един уличен стълб, тълпата е закачила младо момче, немски войник, за единият му крак, полива го с бензин и го запалва. във всяка вийна плащат невинните.
1951- Правя първата си фотография, която по- късно оцветявам. Семейният ни лекар е категоричен, че тя е старомодна, кичова, безнадеждна.
1969- На 42- ра улица в Ню Йорк. Сам. От тогава все съм сам. Когато се връщам у дома, децата не могат да ме познаят.
1970- След провален брак се озовавам в едно мазе. По стените му се стича вода, през нощта чувам как пада мазилка. Ще остана на това място 7 години.
1986- Правя опит за самоубийство. Никога не съм бил прецизен. Този път мързелът проработи в моя полза.
1991- Френската ми любовница Натали е заменена от една моравска хубавица. Класически случай. когато остарее / 31/ , трябва да се смени.
1998- Правя последна изложба на фотографиите в родната си страна. Цялата печалба я давам за благотворителност. Навъдили са се много имитатори- вече не искам да показвам пътя на когото и да е....
2001. Вглеждам се в зашеметяващото пространство с надеждата да видя отблясъка на звезда, далечна приблясваща светлина. През бездната на годините, признанието, славата и неизвестността, никога не съм преставал да гледам в тъмнината, за да видя онова отражение. Ще ви кажа и за него..."

Малко допълнения към посочените биографични данни- последната му изложба - "Сбогом, Ян", е видяна от 75 000 души. Думата "последна" може да се приеме като своеобразен ексцентризъм и реакция на неща от действителността през последните девет години, а и като скрита реклама, която би могла да се обърне срещу автора си. Едва ли досега е имало в историята на чехословашката фотография подобно решение - да не правиш повече изложби в родината си. То става окончателно за Ян Саудек, след като преди време пражкият Художествено-промишлен музей му отказва да направи там изложба с мотива, че това ще бъде възможно едва след пет години. Без да изтъква това на преден план, Ян Саудек казва за изложбата си: "Решен съм, наистина, окончателно да не правя тук изложби. Сегашния интерес считам за достоен завършек на кариерата си, а лично за себе си - и за тест дали не съм вече мъртъв. Радва ме, че дойдоха толкова много хора. Това е удовлетворение за целия ми живот." Това не е ретроспективна изложба, макар че някои от фотографиите по мотиви напомнят предишните му работи, но благодарение на ръчното оцветяване всеки отпечатък се превръща в уникат. Изложбата включва 66 работи и още при откриването й били продадени 19, а в края на първата седмица - останалите. Цените им варират от 460 щ. д. до 1093 щ. д., а една творба достига на търга цена 3800 щ. д.. Всичките пари Ян Саудек дарява на фондацията за присаждане на костен мозък.

Малко по- издалеко- През 1950 год. Ян Саудек започва работа като печатар , а през
1963 год се заема сериозно с фотография. 6 години по- късно заминава за САЩ, където работата му подкрепя кураторът Хю Едуардс. Завръщайки се в Прага , по- късно, той работи изолирано, за да избегне намесата на тайната полиция- тъй като произведенията му не са само сексуално освободени, но в някои от тях се заиграва доста директно, отрито и дори брутално с политически символи.

От края на 1970- те, Ян Саудек постепенно, но сигурно, безпардонно и брутално, се превръща в най- известният на запад чешки фотограф.

Първата му книга е публикувана на английски през 1983 година. Работите му периодично биват подлагани на цензуриране- от комунистическите власти в Чехия през 1980- те и в западните страни през 1990-те, галерии отказват да пускат негови фотоси за изложби, под различни предлози, което обаче не е спирачка в творчеството на геният!

Има седем деца от три брака, към днешна дата живее на съпружески начала с усмихнатата си и възпухкава приятелка, от която е едно от децата му. На всичките си жени е говорел само на Ви, работил е в печатница над 30 години и работа по нощите във фотографското си ателие в квартала - богат и пребогат на типажи от долните слоеве на обществото, шестдесет самостоятелни изложби зад граница, орден за изкуство и литература във Франция (1990), автор на две книги - "Театърът на живота" (1991) и "Любов на три" (1998), където ръкописните текстове се редуват с фотографии, продадени за две седмици, пренебрежение от хора във фотографския бранш и още едно - от десните и от левите днешни чешки политици... Това са само щрихи към противоречивия портрет на един от съвременните класици на чешката фотография - Ян Саудек.
" Понастоящем Ян Саудек е най- известният чешки фотограф. Обожаван, но и хулен, честван , но и презиран, почитан, но и проклинан. Той заема уникално място в развитието на световната фотография, защото е характерен, но и оригинален, не се вмества в нито един жанр или направление. Не може да се сравни с никого и няма начин да бъде класифициран"- е мнението на негови колеги.

Средностатистическата реакция към творбите му е шокът. За някои ако не Бого-, те са човекохулни и светотатствени. За други - благоговейни. Наричат ги отблъсващи и отвратителни, но обикновено тук на помощ се притичва естетиката на грозното.
Саудек е автор, който балансира върху тънката нишка, отделяща профанното от сакралното. Там разликата между усмивката на ангела и кикота на сатаната е неуловима. Ежедневното и баналното се превръщат в екзотично и изключително.
Мелодраматичното най-често се разлива в бруталното. А перверзията вирее върху своята посестрима - невинността. Разказът в тях е за Властта и Удоволствието, реалността и абсурда, кича и изкуството, порнографията и свяна.

Фотографиите му са минали през блендата на будоарната естетика. Те излъчват миризми и звуци. Там царува плът и похот, пудра и парфюм, стонове и крясък, повехнали цветя, стари дантели и златист брокат - всичко това е ако не самият Саудек, то "а-ла Саудек". Вселената на Саудек е в неговото пражко студио с излющени стени, в което човек пропада в ямите на скритите комплекси, на сексуалното желание и табутата, които могъщо влияят върху поведението ни на повърхността.

Едно от най-честите обвинения към Саудек е, че поставя жената в обидна или унизителна светлина и че изобразява женското тяло единствено като проекция на мъжките желания и страхове /а то не е ли такова?/. Но със своята смела безскрупулност моделите му изглеждат така, сякаш те държат контрола върху вездесъщия воайор с камерата.
Въпреки че Саудек е име преди всичко на европейския модернизъм /при тях всеки ще открие формите на Рубенс или светлосенките на Рембранд/ много критици откриват в тях отлаганията на типични чешки културни пластове - ироничното, абсурдното, черния хумор и мистификацията.
Саудек има оригинална техника за постигане на интересните цветове в неговите фотографии. По времето, когато ги е създавал, не е имало фотошоп, а само негативи и позитиви, снимани са на чернобял негатив и копирани на фотохартия, върху която може да се рисува с водни бои !

Произведенията в Чешкия културен център са основно от 7О-те - 9О-те години, макар подписите под тях, направени със специално мастило, да препращат към края на XIX
век / авторът нарочно ги подписва така/. Това не е случайно - атмосферата и образността напомнят за старите фотографии, а понякога пищните аксесоари следват духа на класическите и бароковите картини.
Изследователите отбелязват особеното съчетание на нежност и насилие в произведенията на Ян Саудек. Красиви и същевременно болезнено деформирани млади жени, невинни бъдещи майки в напреднала бременност, провиснала и разпадаща се плът, разбунени облаци, тежки драперии, деликатни хомосексуални сцени, противоречия между заглавие и визия - всичко това допринася за многозначителността, както смислова, така и емоционална, на тези фотографии.
Сантиментален и саркастичен в писанието си, авторът не щади и самия себе си: "Казват ми, че трябва да отида на концерт на съвременна музика. Че трябва да чета повече Пруст, Шопенхауер, Ницше. Да се опитам повече да премислям. Но как мога, когато постоянно я виждам пред себе си? Нея или някоя друга: как могъщо се люлеят хълбоците й под памучната пола? Вървя зад нея - не мога да се спра. Чувам как бедрата й се трият едно в друго - вървя непрестанно."
И още:
"Снимането е като любовта. Няма правила, но всичко е допустимо. Затова човек сам трябва да реши дали иска да участва и на каква цена", казва майсторът на обектива. И допълва: "Не зная как да живея, аз само снимам живота."

Повече за творчеството му- Тук . Снимките му изложени тук, са допълнени и от негови фотоси, за да добиете представа за визията на този така скандален гениален творец: