18 an' pink

Събудих се на 18, нищо не се е променило.
Само дето сега ще трябва да поемам повече отговорност с главата си, отколкото с действията си. И ще шашардисвам всеки, на когото кажа, че съм пълнолетна. Не ми личат отвън....

Но не минало много време и Ким се разболял. Дан не можела да разбере какво му е. Всички от селото се изредили при него, опитвайки се да разберат какво му било, но никой не знаел. Очите на Ким започнали да придобиват кървав вид, кожата му станала призрачно бяла и той бил слаб и изморен.

- Ким, кажи ми какво се случва с теб. Кажи ми как да ти помогна. – тя го молела всеки ден да й даде някаква надежда за това как да му помогне. Но Ким не казвал нищо. През един зимен ден Дан стояла до прозореца на малката им къщичка и гледала останалите посветени. Изведнъж пред очите и се явило онова момче, с което се бил Ким когато искал да й покаже за какво е празното място в края на селото. Момчето с червените очи. Тя хукнала навън в снега и започнала да се оглежда, но той не бил там. Започнала да разпитва хората от селото къде може да го намери, всички клатели глава и казвали, че той е там само когато трябва на някого, през останалото време се скитал вън от селото. Дан не можела да разбере защо е така, но тръгнала да го търси, вярвала, че той може да помогне на Ким да оздравее. Една нощ тя излязла и видя огън пред къщата си, малка диря огън, който горял през снега. Последвала огнената линия и излязла извън селото, вървяла и вървяла и огнената пътека свършила някъде в планината. Навсякъде наоколо имало дървета и мрак.

- Той научи ли те да се биеш с мен?