Cherry

Айде понеже днес съм празнуваща, от мен да мине, две парчета ;)

     - Защото аз съм едно цяло с теб, но ти можеш да живееш без мен. За мен ти си всичко, което виждам, което усещам, което дишам. Ти ми даваш сили. Бях болен когато хората те взеха, косата ми потъмня, стана черна. Очите ми също почерняха, бях загубил силите си, защото без теб, аз не съм посветен. Мислех си, че никога повече няма да бъда същият както преди, но когато усетих, че идваш и се явих в съня ти, всичко започна да се връща.
     - Но как аз ще живея без теб?
     - Скъпа ми Дан, ти живя без мен. Живя при хората и не знаеше, че съществувам. Но това, което носиш в сърцето си съм аз и то винаги ти напомняше, че не всичко е цяло. Че нещо в живота ти липсва, това нещо бях аз. Сега съм тук и няма да допусна нещо да ме раздели от теб отново, ако трябва ще убивам и ще бъда такъв, какъвто хората казват, че сме. Но няма да допусна някой да ме отдели от теб отново, Дан.
     - Затвори очи, Дан.
Той я прегърнал и тя усетила странно чувство. Когато отворила очите си, двамата се намирали на онзи дървен клон, на който тя го била сънувала. Стояли там и гледали побелелите планини и черните дървета, всичко било като една ледена приказка. Точно като тях...