Тази вечер няма разказ, работя над нещо друго.
Стоя на стола си, розовите пантофки, които видяхте днес висят през облегалката, затворила съм очи и слушам музика. Рядко ми се случва да съм толкова спокойна. Да мога да застана и да ви покажа какво се случва. Решавам да погледна, а точно срещу мен стои света. Умален е, и малко прекалено син, но пак е нещо.
Знам, че рано или късно ще ми се наложи да погълна цялата карта, а онова, за което ще ме изпитват е мъничката, почти незабележима държава забутана на старият континент.
Засега обаче са прекалено заети да ме питат за това. Питат ли питат и повтарят и потретват. Научих листовките наизуст, ще откача.
Понякога просто се прибирам от теория и решавам да снимам тревата. Друг път вървя по пътя за теория, чувам как изморените ми обувки издават последните си стонове на тракащи токчета. Просто се влача по улицата, не ми е привично...
Друг път се оказвам в мазата, седнала на шайга, подреждам круши и ябълки в чекмеджета
Понякога сляпо вярвам в думите, че всичко е временно. Но после осъзнавам, че по-права не мога да бъда.
Стоя на стола си, розовите пантофки, които видяхте днес висят през облегалката, затворила съм очи и слушам музика. Рядко ми се случва да съм толкова спокойна. Да мога да застана и да ви покажа какво се случва. Решавам да погледна, а точно срещу мен стои света. Умален е, и малко прекалено син, но пак е нещо.
Знам, че рано или късно ще ми се наложи да погълна цялата карта, а онова, за което ще ме изпитват е мъничката, почти незабележима държава забутана на старият континент.
Засега обаче са прекалено заети да ме питат за това. Питат ли питат и повтарят и потретват. Научих листовките наизуст, ще откача.
Понякога просто се прибирам от теория и решавам да снимам тревата. Друг път вървя по пътя за теория, чувам как изморените ми обувки издават последните си стонове на тракащи токчета. Просто се влача по улицата, не ми е привично...
Друг път се оказвам в мазата, седнала на шайга, подреждам круши и ябълки в чекмеджета
Понякога сляпо вярвам в думите, че всичко е временно. Но после осъзнавам, че по-права не мога да бъда.
Замислих се снимането или писането ти се отдават по добре,но тази вечер стигнах до извода,че не могат едно без друго ;)
ОтговорИзтриванеВсъщност могат, винаги съм била по-добра в писането. Снимането дойде случайно.
ОтговорИзтриванеСлучайно?! Според мен всяко нещо,става точно тогава,когато трябва.Нито по рано нито по късно.
ОтговорИзтриванеНякои случайности не са чак толкова невероятни или предопределени. Баща ми беше изключително запален по фотографията, навремето имахме цяло чекмедже с фото техника. И аз май се заразих.
ОтговорИзтриванеА писането ми, то е нещо друго...
Затова се получава така.Разкъсана отвътре и отвън...Да тъка цяло от отделни части.Моля извинение, ако впечатленията са неправилни.
ОтговорИзтриванеЗапочва да ми става твърде сълзливо...и лично!
ОтговорИзтриванеLili izvinqvai za latinicata, no sym v bibliotekata v daskalo i tuk estestveno phonetic nqma.
ОтговорИзтриванеTa zashto ti e sylzlivo. Mnogo iskam da znam sled kato ne kazvashe i dumichka za poslednite chasti?
Ще го обсъдим на друго място :)
ОтговорИзтриванеда това е нещо ново
ОтговорИзтриване