Беше някъде в средата на зимата, ужасно студено време. Бяхме се навлекли нечувано и отишли на любимата си разходка. Преди изключително често го правехме, обикаляхме баирите на един от кварталите на Русе, който тя си води за село. Преспивахме там и се забавлявахме, но това.... това беше и си остава едно от най-великите неща, които някога съм виждала.
Насред баир без нито една жива душа, в някакъв кучи студ, в едни трънки видяхме това. Първата ми реакция беше да падна да се смея. Някой просто беше нанизал кутийката в нищото. После думите просто бяха "Снимай го! Снимай го!"...
Накрая го оставихме там, един вид културен паметник на напитката ли... на държавата ли... никой не знае.
Снимката няма никаква фотографска стойност, но историята й и самата тя си заслужават да бъдат видени.
Насред баир без нито една жива душа, в някакъв кучи студ, в едни трънки видяхме това. Първата ми реакция беше да падна да се смея. Някой просто беше нанизал кутийката в нищото. После думите просто бяха "Снимай го! Снимай го!"...
Накрая го оставихме там, един вид културен паметник на напитката ли... на държавата ли... никой не знае.
Паметник точно на това! ;-)
ОтговорИзтриване