Стъпалце, две, три. И хлътваме в полумрачното преддверие на музей "Земята и хората". Вътре не е по-прохладно, отколкото навън. Имаше земя, имаше и хора. Е, те не се спираха много при скалните образци и минерали. Затова пък човекопотокът мързеливо пълзеше към втория етаж.
Стъпалце, две, три... шест.
И воалà - терариум, екзотика. Змии и гущери в стъклени ковчежета. Неопределимо дали страхът или любопитството са по-големи. Но безпорно задухът надвива и двете, затова бързаме да видим всички гадинки. Тази беше първата. Оранжева, тлъстобутчеста.. и спяща. Дотолкова отегчена от пулещи се в нея физономии, че вече ги търпеше с велико презрение. Аз обаче кощунствено дръзнах не само да я събудя, ами и... да се снимам с нея. Кадърът липсва, но си имам съображения - игуаната е по-хубава ;))))
Зеленият дракон - определено по-податлив за фотосесия. Но малко меланхоличничък. Милият. Сигурно и аз щях да гледам с драматизъм в погледа, ако бях в тясна клетка при 30 градуса.
Ковчеженце, две, три... Змийки. На тях определено им бе по-комфортно в задуха. Но не ми бяха толкова симпатични, пък и те недолюбваха светкавиците. Какво пък, славата не е за всеки... :)
Паяците и огромните американски хлебарки умишлено ги подминах. Обаче ей тоя симпатяга просто ме срази. Главата на топло, крайниците на студено. Странна терапевтична процедура :)
Стъпалце, две, три... шест.
След толкова красива жива природа, неживата на първия етаж изглежда все така... непритегателна.
Стъпалце, две, три. Вдъхваме топлия, наситен със слънце въздух.
Малко ми дожаля за гадинчетата вътре.
Никой не заслужава живот на тясно... и като атракция.
0 comments:
Публикуване на коментар
Здравейте,
Моля бъдете любезни,не използвайте спам и обиди!
Благодарим Ви!
Екипът на "Ние снимаме"