Тъмни стаички и мирис на химикал

Загубих се. Дълго се скитах по улиците на града, подхвана ме ваканцията и въпреки че едвам усетихме лятото в този студ, подобаващо изчезнах по дълбините на метрополиса. Освен покосена от болка поради мъдреци, зъби и подобни, бях напдната от посещения. Именно за това страстта ми остана на заден план, въпреки че със ставане и лягане все за това мислех. А именно - аналоговата фотография. Стигнах до най-важната точка и след една прекрасна, тъмна нощ на бъркане, следене на секунди и моткане на танкове, осветих първия си филм, след което започнах да щракам на поразия, само и само да се прибирам всяка нощ, упоена от миризмата на химикалите (е, признвам си, не е толкова силна, но удря в носа). Предоставям ви някои от дигитализираните версии.

Процеса е доста интересен. Първо се изважда филма от малкото контейнерче, което става в абсолютна тъмнина, бой на негри в черна нощ и бутане на разни предмети по масата, хилеж и може би малко черен чай, разлят върху лаптопа. Битката е сериозна, победеният трябва обаче да се окаже контейнера, за да може да навиете съответния, чуствителен на светлина филм. Това се случва в спирала, която се поставя в светлоизолиран (дано съм си я измислила тази дума) танк. Следват химикалите - осветител (хванахте ме, не ги знам думите), стоп баня и накрая фиксиращата течност. Процедурата трае около половин час като на всяка част трябва да се спирате и да подхващате особен танц с танка, за да се разбърка както трябва течността и да достигне и до най-малките части на вашия така важен филм. Та се препоръчва музика за фон, за да не изглежда абсурдно подскачането с танка - някои биха го определили като танц за дъжд, но тъй като сме вътре и не знаем какво е времето вън, не ни интересува.

Поръчвате си безумно малък, смешен и забавен скенер от Ebay и сядате да пишете пост в Ние Снимаме, за това колко изтощаващо, емоционално и невероятно е усещането да изчакаш филма да изсъхне, да седнеш на пряка светлина с лупа и да разгледаш негатива с цигара и бяло вино, далеч от масата, тъй като всички знаем колко непохватна съм станала.