Ян Саудек- между усмивката на ангела и кикота на сатаната

Рядко правя посвещения, но винаги е от сърце. Този си пост, старателно писан и събиран, посвещавам на човек, който чувствам близък и от когото се възхищавам- Вал- за тебе с елегантен поклон :) . Възможно е малко да съм се пооляла с фотографиите, но така става при посвещения:)))

За разлика от самотника Иржи Стах, съгражданина му- Ян Саудек / роден през 1935 год., 13 май, в Прага/ е известен отдавна- неизменно скандален и шокиращ. Животът му е драматичен- през Втората световна война почти цялото му семейство загива в концентрационен лагер. Самият той и брат му/ негов близнак/- Карел са затворени в детски концлагер близо до полската граница.

В странната си автобиография, напомняща извадки от дневник, той пише:
"1944 - Видях хора да умират. Край пътя, в полето, застреляни. Понякога краката
им още се гърчеха, като във филм... Гледах ги дълго и прилежно, така както гледа детето. Изглеждат като от восък или от гипс.

1945- На един уличен стълб, тълпата е закачила младо момче, немски войник, за единият му крак, полива го с бензин и го запалва. във всяка вийна плащат невинните.
1951- Правя първата си фотография, която по- късно оцветявам. Семейният ни лекар е категоричен, че тя е старомодна, кичова, безнадеждна.
1969- На 42- ра улица в Ню Йорк. Сам. От тогава все съм сам. Когато се връщам у дома, децата не могат да ме познаят.
1970- След провален брак се озовавам в едно мазе. По стените му се стича вода, през нощта чувам как пада мазилка. Ще остана на това място 7 години.
1986- Правя опит за самоубийство. Никога не съм бил прецизен. Този път мързелът проработи в моя полза.
1991- Френската ми любовница Натали е заменена от една моравска хубавица. Класически случай. когато остарее / 31/ , трябва да се смени.
1998- Правя последна изложба на фотографиите в родната си страна. Цялата печалба я давам за благотворителност. Навъдили са се много имитатори- вече не искам да показвам пътя на когото и да е....
2001. Вглеждам се в зашеметяващото пространство с надеждата да видя отблясъка на звезда, далечна приблясваща светлина. През бездната на годините, признанието, славата и неизвестността, никога не съм преставал да гледам в тъмнината, за да видя онова отражение. Ще ви кажа и за него..."
Малко допълнения към посочените биографични данни- последната му изложба - "Сбогом, Ян", е видяна от 75 000 души. Думата "последна" може да се приеме като своеобразен ексцентризъм и реакция на неща от действителността през последните девет години, а и като скрита реклама, която би могла да се обърне срещу автора си. Едва ли досега е имало в историята на чехословашката фотография подобно решение - да не правиш повече изложби в родината си. То става окончателно за Ян Саудек, след като преди време пражкият Художествено-промишлен музей му отказва да направи там изложба с мотива, че това ще бъде възможно едва след пет години. Без да изтъква това на преден план, Ян Саудек казва за изложбата си: "Решен съм, наистина, окончателно да не правя тук изложби. Сегашния интерес считам за достоен завършек на кариерата си, а лично за себе си - и за тест дали не съм вече мъртъв. Радва ме, че дойдоха толкова много хора. Това е удовлетворение за целия ми живот." Това не е ретроспективна изложба, макар че някои от фотографиите по мотиви напомнят предишните му работи, но благодарение на ръчното оцветяване всеки отпечатък се превръща в уникат. Изложбата включва 66 работи и още при откриването й били продадени 19, а в края на първата седмица - останалите. Цените им варират от 460 щ. д. до 1093 щ. д., а една творба достига на търга цена 3800 щ. д.. Всичките пари Ян Саудек дарява на фондацията за присаждане на костен мозък.

Малко по- издалеко- През 1950 год. Ян Саудек започва работа като печатар , а през
1963 год се заема сериозно с фотография. 6 години по- късно заминава за САЩ, където работата му подкрепя кураторът Хю Едуардс. Завръщайки се в Прага , по- късно, той работи изолирано, за да избегне намесата на тайната полиция- тъй като произведенията му не са само сексуално освободени, но в някои от тях се заиграва доста директно, отрито и дори брутално с политически символи.

От края на 1970- те, Ян Саудек постепенно, но сигурно, безпардонно и брутално, се превръща в най- известният на запад чешки фотограф.

Първата му книга е публикувана на английски през 1983 година. Работите му периодично биват подлагани на цензуриране- от комунистическите власти в Чехия през 1980- те и в западните страни през 1990-те, галерии отказват да пускат негови фотоси за изложби, под различни предлози, което обаче не е спирачка в творчеството на геният!

Има седем деца от три брака, към днешна дата живее на съпружески начала с усмихнатата си и възпухкава приятелка, от която е едно от децата му. На всичките си жени е говорел само на Ви, работил е в печатница над 30 години и работа по нощите във фотографското си ателие в квартала - богат и пребогат на типажи от долните слоеве на обществото, шестдесет самостоятелни изложби зад граница, орден за изкуство и литература във Франция (1990), автор на две книги - "Театърът на живота" (1991) и "Любов на три" (1998), където ръкописните текстове се редуват с фотографии, продадени за две седмици, пренебрежение от хора във фотографския бранш и още едно - от десните и от левите днешни чешки политици... Това са само щрихи към противоречивия портрет на един от съвременните класици на чешката фотография - Ян Саудек.
" Понастоящем Ян Саудек е най- известният чешки фотограф. Обожаван, но и хулен, честван , но и презиран, почитан, но и проклинан. Той заема уникално място в развитието на световната фотография, защото е характерен, но и оригинален, не се вмества в нито един жанр или направление. Не може да се сравни с никого и няма начин да бъде класифициран"- е мнението на негови колеги.

Средностатистическата реакция към творбите му е шокът. За някои ако не Бого-, те са човекохулни и светотатствени. За други - благоговейни. Наричат ги отблъсващи и отвратителни, но обикновено тук на помощ се притичва естетиката на грозното.
Саудек е автор, който балансира върху тънката нишка, отделяща профанното от сакралното. Там разликата между усмивката на ангела и кикота на сатаната е неуловима. Ежедневното и баналното се превръщат в екзотично и изключително.
Мелодраматичното най-често се разлива в бруталното. А перверзията вирее върху своята посестрима - невинността. Разказът в тях е за Властта и Удоволствието, реалността и абсурда, кича и изкуството, порнографията и свяна.

Фотографиите му са минали през блендата на будоарната естетика. Те излъчват миризми и звуци. Там царува плът и похот, пудра и парфюм, стонове и крясък, повехнали цветя, стари дантели и златист брокат - всичко това е ако не самият Саудек, то "а-ла Саудек". Вселената на Саудек е в неговото пражко студио с излющени стени, в което човек пропада в ямите на скритите комплекси, на сексуалното желание и табутата, които могъщо влияят върху поведението ни на повърхността.
Едно от най-честите обвинения към Саудек е, че поставя жената в обидна или унизителна светлина и че изобразява женското тяло единствено като проекция на мъжките желания и страхове /а то не е ли такова?/. Но със своята смела безскрупулност моделите му изглеждат така, сякаш те държат контрола върху вездесъщия воайор с камерата.
Въпреки че Саудек е име преди всичко на европейския модернизъм /при тях всеки ще открие формите на Рубенс или светлосенките на Рембранд/ много критици откриват в тях отлаганията на типични чешки културни пластове - ироничното, абсурдното, черния хумор и мистификацията.
Саудек има оригинална техника за постигане на интересните цветове в неговите фотографии. По времето, когато ги е създавал, не е имало фотошоп, а само негативи и позитиви, снимани са на чернобял негатив и копирани на фотохартия, върху която може да се рисува с водни бои !

Произведенията в Чешкия културен център са основно от 7О-те - 9О-те години, макар подписите под тях, направени със специално мастило, да препращат към края на XIX
век / авторът нарочно ги подписва така/. Това не е случайно - атмосферата и образността напомнят за старите фотографии, а понякога пищните аксесоари следват духа на класическите и бароковите картини.
Изследователите отбелязват особеното съчетание на нежност и насилие в произведенията на Ян Саудек. Красиви и същевременно болезнено деформирани млади жени, невинни бъдещи майки в напреднала бременност, провиснала и разпадаща се плът, разбунени облаци, тежки драперии, деликатни хомосексуални сцени, противоречия между заглавие и визия - всичко това допринася за многозначителността, както смислова, така и емоционална, на тези фотографии.
Сантиментален и саркастичен в писанието си, авторът не щади и самия себе си: "Казват ми, че трябва да отида на концерт на съвременна музика. Че трябва да чета повече Пруст, Шопенхауер, Ницше. Да се опитам повече да премислям. Но как мога, когато постоянно я виждам пред себе си? Нея или някоя друга: как могъщо се люлеят хълбоците й под памучната пола? Вървя зад нея - не мога да се спра. Чувам как бедрата й се трият едно в друго - вървя непрестанно."
И още:
"Снимането е като любовта. Няма правила, но всичко е допустимо. Затова човек сам трябва да реши дали иска да участва и на каква цена", казва майсторът на обектива. И допълва: "Не зная как да живея, аз само снимам живота."

Повече за творчеството му- Тук . Снимките му изложени тук, са допълнени и от негови фотоси, за да добиете представа за визията на този така скандален гениален творец:






























9 comments:

  1. Честно да си призная, мен Саудек винаги ми е в малко повече. Гледам му с интерес произведенията и не мога да не му призная таланта и уникалността.
    Но на мен цинизма му ми идва в повече. Особено, като се стигне до застаряващите дебелани.

    Хубава статия между другото.

    ОтговорИзтриване
  2. Тежък за преглъщане на моменти, но някои кадри оставят без дъх.

    ОтговорИзтриване
  3. @ Мад и Виа- да, така е, но това е само повърхността на нещата. Ако се наддигне този слой и се погледне в тъмнините на душата му, ще откриете там едно малко, впечатлително, свито на топчица детенце, запомнило и преживяло някак си кошмара на концлагерите- всички сте гледали списъка на Шиндлер и знаете чат- пат за какви мъчения, издевателства и поругавания иде реч. На това , да станеш свидетел и участник в най- крехката си откъм психика и впечатления възраст е срамно, порочно, тежко и те дамгосва во веки.
    И после пак гонен за това, което си чрез свойте фотографии.
    Те не са лустросани и прикриващи, а брутално откриващи и напомнящи житейските крайности. Тежко е да си имал такъв живот и да снимаш после живота- как смятате- какво ще видиш през обектива, кошмарите си и по- различно оформената психика?
    Но фотографията е светове- явните, скритите, красивите, ужасните- тя е една отделна вселена и не бих скрила нищо от нея. Да, трудно се преглъщат някои фотоси, но в тях аз виждам уплашеното дете, дамгосано с ужаса на войната. Няма как да си лек и фееричен фотограф в този случай.

    ОтговорИзтриване
  4. Не е задължително всички да снимат усмивки и рози, сватби и балони! Истинската фотография за мен показва реалността, не мечтанията. Идеята на това изкуство е да се запечата момент, не да се измисли или украси.
    Уважавам бруталността, когато просто е родена от действителност по някакъв начин. Не знам достатъчно, но фотографиите, които съм виждала (и тези, които си постнала), са болезнено истински. Както казах - красотата и изкуството не са само цветя и приказни замъци ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Точно това е! И се радвам, че мислиш така ;)Единственото, което бих добавила към запечатването на момента е , че този момент трябва да разказва. Аз поне така виждам професионалният фотос- онзи, който показва и разказва:) И все пак- дано фотосите тук не са ви дошли твърде нанагорно, не е това целта:)
    Поздрави!:)

    ОтговорИзтриване
  6. Фотосите са прекрасни.
    И да, всеки запечатан момент трябва да говори и да казва всичко, което стои зад него, иначе не е нищо повече от празно щракване на затвора :)

    ОтговорИзтриване
  7. Велик автор,и още по - велик творец.Това е Саудек - "Не може да се сравни с никого и няма начин да бъде класифициран".Винаги гениите са трудноразбирани.
    Омни,огромни благодарности за това което направи не само за мен но и за целия този блог.

    ОтговорИзтриване
  8. @ Анонимен, нямам нищо против критиката, ама белким да се беше аргументирал/ а, че да разбера защо да е боза. Иначе и баба знае, бейби:)

    @ Вал, Напълно съм съгласна- гениалността за много хора е идентична с лудостта, а и двете са отделни светове, достъпни и/ или разбираеми за малцина:) Дет се вика- само за ценители * смиг *:))). Въпрос на вкус:)

    Моля, за мен е искрено удоволствие ;)

    ОтговорИзтриване

Здравейте,
Моля бъдете любезни,не използвайте спам и обиди!
Благодарим Ви!
Екипът на "Ние снимаме"

 

Партньори

Creative Commons License
Произведението произведение с автор Ние снимаме е лицензирано под Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България договор.
Базирано на следната творба:www.niesnimame.blogspot.com.

Приятели

Blogroll

Възникна грешка в тази притурка

Топ 3

Щракнато

абстрактно актова фотография амстердам аналог асоциация Божидар-Адриан Стефанов България в гората по есен Виртуална изложба водата гербери гората гости градове дом дъжд експеримент есен есен в злато есенна разходка зелено зима информация Истанбул капки кауза котки красива есен къща лед любов лято Лятото макро Младоженци море на разходка настроение небето облаци огън опити Оmnia Паркове планина поле прага празници природа проектът пролет път селото семейство Слънце сняг спомени любов техники традиции украса Училище фотография холандия Хора хора и улици Хриси цвете цветя чехия amsterdam analog animals Antoaneta Doncheva art autumn birds black and white butterfly by night cat christmas clouds colors competitions decoration developing Dimana Drago drops Elena fashion field flower flowers food forest free fruits garden GMihaylov grasshopper green hdr Holland info inni4ka inspiration jewelry journey Lifetime lights Lili lina.im love MadWizard memories moment mountain nature natute Neizi_ss Nezzo night pics notice Omnia peace pets photoshop Quos Radostina rain rein reinbow rest sea seasons sepia sex Shanghai snail snow spring still life streets summer sunrise sunset swans tcvetelinka The famous travel tree UK urban walks winter wood

Archives