Отпуска съм.Имам много време за себе си (или поне така си мисля :) ) отдадох се на моето любимо занимание - опитите ми да запечатвам мигове,да радвам другите около себе си с това.Сега ще споделя с вас няколко от тези мигове...надявам се да ви харесат :)
Тази се получи съвсем случайно,но се превърна в една от любимите ми :) Нарекох я - скоростВинаги съм харесвал Искърското дефиле,за тази цел се качих на влак,все се заричам да не го правя,макар че бях в първа класа ... но снимките си заслужават
Това е една от любимите ми местности,мога да и се наслаждавам с часове
Тази вече не е случайна :)
Някъде около Церово
Кафявата река :)
Казват че годината не е добра за лозята,но този грозд ми се показа сам
Дори и в планината трябва да сме информирани :)
Това е Деси,странно име за куче,но майка ми каза,че и отивало .... следваше ме неотлъчно докато снимах
Поглед отдолу...
...и отгоре
Дългият път към върха
А това е многоръкият Буда :)
Доста снимки направих при това поточе...сякаш времето беше спряло
Това е Вратцата,също много обичам това място :)
Случаен кадър
Има една песен на Deep Purple - Waisted Sunsets,винаги когато гледам залез,звучи в главата ми ...Остават ми още няколко дни преди края на отпуската да поснимам...ще ги използвам пълноценно :)
Благодаря ви за отделено време,надявам се да не сте скучали :)
Прекрасни снимки,отново!Последните три-страхотни,много обичам залези.Вероятно затова въпросната песен на Purple е една от любимите ми техни:)
ОтговорИзтриванеПриятни отпускарски дни :-)
Никак, никак не сме скучали;)
ОтговорИзтриванеПожелавам ти възможно най- приятното оползотворяване на отпуската и благодаря за безкрайно приятната разходка.
Снимките ми харесват всите, но ще споделя мнението на Милена- обожавам залези и те ще са вечната моя слабост....
Поздрави и топли гушки, подплътени със слънчеви усмивки;)))
Благодаря, че сподели с нас ... А залезите са вълнуващи :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти и аз много!!!
ОтговорИзтриванеВсички дъхат на българско Лято!
Чак носталгията ме стегна отново... Тази болест цели 20 години я нямах, а сега все по-често и по-чесо напомня за себе си.
Май не трябва да съм ти чак толкова благодарен... Кой знае...