Торта

Изминала година, в която Ким учел Дан на всичко, което бил научил през годините за себе си. Научил я как да се бие, как да открива себе си, как да се защитава. Един ден той и казал:
       - Дан, научих те на всичко, което знам. Бях запазил всички тези знания за теб, за деня в който ще те открия и отново ще сме заедно. Но не мога да те науча как да погледнеш в себе си. Не знам какво ще видиш там. Това трябва да направиш сама.
Дан последвала всичко, на което я бил научил Ким. Опитала се да погледне в себе си, но всичко, което виждала било лицето на Ким. Мислела си, че не прави нещата правилно, но и тя не знаела какво всъщност трябва да види. Изминало много време, но нищо от това, което виждала тя не се променило. Все още виждала неговото лице когато се вгледала в себе си. Зимата дошла отново и тя излязла от селото, върнала се точно при онази река, седнала на снега на брега и и затворила очи. Доближила ръце до водата, а под ръцете й водата замръзнала. Дан чула стъпки зад себе си и се обърнала стреснато. Видяла Ким, изправила се и го погледнала в онези познати сини очи.
        - Ким, ти ме научи на всичко, което знаеше. Но всичко, което научих аз е, че те обичам. Че съм едно цяло с теб, винаги когато затворя очи те виждам.
Той се приближил до нея и хванал ръцете и.
        - Дан, има нещо, което не ти казах. Ако ти умреш и аз ще умра, но ако аз умра ти ще продължиш да живееш.
- Защо?