"Хайде войни на господаря си! Нека сложим мир! Бързо вий днес тук доведете я!"
Сякаш разперил криле стъпил на земята без никакво усилие. Доближил се до нея, навел се и хванал ръката й, направил същото и с другата, събрал ги в едно, а върху тях сложил неговите. Тя усетила топлина в ръцете си, която отдавна не била усещала, когато той я пуснал, ръцете j не били замръзнали повече. Заобиколил я и се приближил към реката. Навел се и докоснал водата с върха на пръста си, там където я бил докоснал тя замръзнала и се напукала.
- Виждаш ли Дан, само теб мога да стопля, всичко останало до, което се докосна замръзва и се руши.
- Но, защо?
- Защото ние сме такива, така е отредила съдбата ни и такава е нашата сила. А аз живея, само защото ти живееш. Ако ти загинеш, на минутата и аз ще изчезна, ще се превърна в кубче лед, а след това ще се разстопя, за да мога като вода да дойда при теб. - той се изправи и се обърна към нея. - Липсваше ми, Дан.
- Но...
- Когато беше малка хората дойдоха в нашето село, някой от нашите ни предал и разказал на хората къде да ни открият. Те дойдоха с мечове и саби, искаха да ни убият защото ни мислеха за убийци. Ние сме по-силни от хората Дан, никого не искахме да нараним и побегнахме към горите. Опитах се да те взема с мен, но хората те хванаха, а не ми позволиха да се върна за теб, страхуваха се, че може да загина. А ако аз бях умрял и ти щеше. Няма как да ме помниш, но ако погледнеш в душата си ще си спомниш кой съм. - той се приближил към нея, отместил с ръка косата й, и й прошепнал. - Ким. - след това я прегърнал, а снега се сипел върху белите им коси и те вече не можели да се различат, заедно...
Хубав бял край,да?
ОтговорИзтриванеНе е край
ОтговорИзтриванеВелико е! Обожавам такива приказки!
ОтговорИзтриванеА снимката...продължавай все така,имаш свой почерк :)
Малката , ще се наложи да го постнеш в линк в цялостен вариант :) Шедьовърче!
ОтговорИзтриване