Шуми къщата. Не отвътре, а отвън - по цялата фасада са порасли цветя, стръкчета зелено.. Вече лилаво. Ще станат жълти и ще изчезнат, както и последните лъчи слънце. Ще стане домашно, тъмно и заспало. След което зимно и далечно-коледно... новогодишно и боже мой! Спрете земята, искам да сляза...
Нещо, с кеото всички свързваме топлотата на есенния вятър. Комфортът на атмосферата вкъщи или в ателието (където застудява вече..). И за това в сутрените часове на пробиващото слънце погледът не изпуска комфортното кресло на 5тия етаж. Още няколко лъча.. Наслаждавеме им се.
В g+ изпаднах в едно настроение. Един от онези моменти, когато ти се иска да споделиш корените си. Да покажеш кой си и да заявиш с нещо, с което можеш да се похвалиш като източен, като една различна раса от западната, като едно емоционално, бяло племе с история и бъдеще. И заявих, че знам значението на думата свобода...
В процеса на порастване и развитие ти се налага да се протегнеш за нещо, да го поисаш, да го мечтаеш и в опита си може и да го пропуснеш, но май е по-важно да се опиташ...
Аз такова...загубих ума и дума.Поздравления Лина :)