"Лек, копринен шум донесе тежка пурпурна завеса.
Вля се, впи се в мене ужас, непочувстван досега.
Аз в сърцето си изгарях, но не спирах да повтарям:
"Гостенин е. Настоява той пред моята врата.
Късен гост е. Настоява той пред моята врата.
Закъснял е вечерта..."
из "Гарванът",Едгар Алан По
Приказно! :)
ОтговорИзтриванеИ снимката, и текстът са невероятни! Напълниха ми душата. Благодаря ти, миличка! :)
Снимката е удивителна поздравления, че сте хванали този уникален природен момент.Небето е супер,има такива цветове, все едно си го нарисувал с чета и боички.Наистина изглежда като горещо небе.Стихотворението е красиво, много вдъхновяващо и истинско.Това как ...." Аз в сърцето си изгарях, но не спирах да повтарям:...." всеки един от нас е изпитвал това изгаряне, което показва че сме живи и чувстваме.Нека да обичаме въпреки всичко и всеки.
ОтговорИзтриване