Последните дни на декември, 2009-та.
Прецапах през калта, обута в бабините стари галоши, за да уловя мига, в който слънцето обагри облаците в червено над притихналите селски къщи. Когато го гледам, в мен се сблъскват с титаничен грохот два стиха – Багряна ...
„По топлите дюни полека назад се завръщаш,
в косите си носиш вкуса на лазура и вятъра...
В ушите ти бие морето, лъчите пропускат
червеното вино на залеза, пищно разлято...”
... и Пеньо Пенев:
„Тъжен залез кърви над гората,
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни над житата
светозарната сребърна пяна....”
Посвещавам снимката на скъп приятел, който много обича облаци. No more words.
Прецапах през калта, обута в бабините стари галоши, за да уловя мига, в който слънцето обагри облаците в червено над притихналите селски къщи. Когато го гледам, в мен се сблъскват с титаничен грохот два стиха – Багряна ...
„По топлите дюни полека назад се завръщаш,
в косите си носиш вкуса на лазура и вятъра...
В ушите ти бие морето, лъчите пропускат
червеното вино на залеза, пищно разлято...”
... и Пеньо Пенев:
„Тъжен залез кърви над гората,
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни над житата
светозарната сребърна пяна....”
Посвещавам снимката на скъп приятел, който много обича облаци. No more words.
0 comments:
Публикуване на коментар
Здравейте,
Моля бъдете любезни,не използвайте спам и обиди!
Благодарим Ви!
Екипът на "Ние снимаме"