Don't forget



Дан не можела да си спомни нищо. Ким опитвал непрестанно, разказвал й истории, спомени от миналото. Разказвал й колко уважавани били те двамата сред посветените, колко различни. Но Дан била изгубила всичките си спомени след като заживяла при хората. Ким бил толкова огорчен, че не знаел какво да направи. Той я завел в селото на посветените, тя гледала и не можела да повярва на очите си. Всички те изглеждали точно като нормални хора, живеели в малки къщички, в малко село оградено отвсякъде с черни стени. Някои били различни, бели, мургави, страшни. Всички имали някаква дарба и знаели къде принадлежат. В края на селото имало просторно празно място и Дан питала Ким за какво е това.

      - Искаш да кажеш, че те се бият?
      - Не се бият, учат се един друг.
Ким я погледнал и й се усмихнал.
      - Виж сама.
Тогава той извикал друго момче от селото, което имало чисто черна коса и страшни червени очи. Застанали един срещу друг на голямо разстояние и Ким извикал на другият.
       - Давай, Ми.
Единственото, което Дан успяла да види било усмивката на Ми, тогава той огромна огнена топка срещу Ким, тя се изплашила и пресегнала ръка към него, но се чул силен пукот. Огъня се превърнал в голямо парче лед, само с едно движение на Ким се чул още един пукот, леда се разцепил и навсякъде се разхвърчали остри ледени парчета. Ми хвърлил огън срещу тях, те се разтопили с лек свистящ звук във въздуха и намокрили земята. Дан не можела да повярва на очите си, Ким се засмял на изражението й.

       - Ако намериш вътрешното си призвание, ще можеш много повече от това.

4 comments:

  1. Приказката ми за лека нощ :)

    ОтговорИзтриване
  2. Хареса ми.Но ти встрани можеш по-мъдро и безпристрастно да ми кажеш къде съм най-добра.А другото не се променя-там е неприкосновено.Не искай , моля те , там ...си ти, не давам да се докосва...умолявам те.Това е моя храм и моето съкровище.Всичко друго променяй или каквото е нужно-твое е.

    ОтговорИзтриване
  3. Май още известно време ще й се радваш Quos, аз поне получих една хубава причина да редактирам из основи тоя разказ. :)

    ОтговорИзтриване
  4. С всеки изминал ред ми заприличва все повече на любимата ми поредица фантастика...браво малката :)

    ОтговорИзтриване

Здравейте,
Моля бъдете любезни,не използвайте спам и обиди!
Благодарим Ви!
Екипът на "Ние снимаме"

 

Партньори

Creative Commons License
Произведението произведение с автор Ние снимаме е лицензирано под Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България договор.
Базирано на следната творба:www.niesnimame.blogspot.com.

Приятели

Blogroll

Възникна грешка в тази притурка

Топ 3

Щракнато

абстрактно актова фотография амстердам аналог асоциация Божидар-Адриан Стефанов България в гората по есен Виртуална изложба водата гербери гората гости градове дом дъжд експеримент есен есен в злато есенна разходка зелено зима информация Истанбул капки кауза котки красива есен къща лед любов лято Лятото макро Младоженци море на разходка настроение небето облаци огън опити Оmnia Паркове планина поле прага празници природа проектът пролет път селото семейство Слънце сняг спомени любов техники традиции украса Училище фотография холандия Хора хора и улици Хриси цвете цветя чехия amsterdam analog animals Antoaneta Doncheva art autumn birds black and white butterfly by night cat christmas clouds colors competitions decoration developing Dimana Drago drops Elena fashion field flower flowers food forest free fruits garden GMihaylov grasshopper green hdr Holland info inni4ka inspiration jewelry journey Lifetime lights Lili lina.im love MadWizard memories moment mountain nature natute Neizi_ss Nezzo night pics notice Omnia peace pets photoshop Quos Radostina rain rein reinbow rest sea seasons sepia sex Shanghai snail snow spring still life streets summer sunrise sunset swans tcvetelinka The famous travel tree UK urban walks winter wood

Archives